цветя в пустинята от пропагандни клишета и набедени от известни среди за „проводници на буржоазно влияние“, допринесоха за започващото пропукване на статуквото на силно идеологизирания социум, за все по-честите засечки на регулаторните му механизми и за възникването на качествено различни естетически вкусове и духовни потребности вътре в него. България се отваряше към света и дейността на БТА несъмнено подпомагаше този процес, който, както знаем, постепенно раздвижи за преобразования цялото ни общество. Ние в ЛИК бяхме не само свидетели, но и участници в една зараждаща се културна революция.

Добре си спомням вашето сътрудничество в този наш седмичник, Огняне и ми се иска да вярвам, че с него е започнал и пътят ви на днес виден български интелектуалец с широка палитра от знания и интереси, с активен принос в нашата култура.

Да, въпреки някои трудности и ограничения, това бяха хубави и силни, дори прекрасни, години!

Да, благодаря ви за това, че сега ни спомнихте за тях. Съдбата ви свързва с литературата на Швеция. С какво ви привлече тази страна и нейната литература?

Освен с магнита на „северната екзотика“ Швеция ме привлече и ме привлича до днес с реалностите на едно последователно изграждано демократично общество, съчетало ефективно императивите на пазарната икономика с гражданските привилегии на социалната държава. Не е случаен фактът, че и Швеция, и останалите страни на Скандинавския север, заемат челни места в международните класации за свобода на словото, но и по други показатели като продължителност на живота, висока степен на грамотност и образованост на хората, иновативност, много добро качество на делничното битие, измервано не с покупателната способност на населението, а с шансовете, предоставяни и на обикновния човек за развитите и възползване от ценностите на еволюционния напредък. Прозрачността и консенсусът там са задължително спазвани приоритети при вземането на важни за нацията решения, а сакциите за нарушаването на обществената етика и морал от страна на онези, които би трябвало да ги съблюдават – безжалостни. Периодичният печат, радиото и телевизията, издателската дейност в Швеция, а и в тези страни изобщо, са според мен най-добрите в Европа, може би дори в света и именно това обстоятелство ми даде много, импулсирайки ме още в самото начало на пребиваването ми в региона, да се заема с изучаването на шведски език в Стокхолмския университет и факултативно – на норвежки, пак там. Впоследствие затвърждавах и разширявах уменията си по двата езика благодарение на стипендии и грантове, на каквито държавните институции и немалко частни фондации в Скандинавия не се скъпят за онези, които популяризират тамошните интелектуално-творчески търсения и постижения.

Вече имах твърде солидна база за сравнения – след т. нар. Руска гимназия в София, известна с високото си равнище на обучение, аз завърших славянска филология в Софийския университет и така се случи, че в Швеция работих над дипломната си работа на тема „Авангардът в чешката литература през 20-те години на ХХ век“. Постепенно вписах шведската