Робърт Лоуъл. Последните джогьри, които подтичват между ниско подстриганите морави на общо взето еднотипните къщи, изчезват от полезрението малко след шест часа привечер и в притихнало­то селище се възцарява онова мъртвило, което майсторите на ужаса като Стивън Кинг или Дийн Р. Кунц умеят да насищат с непреодолим ирационален страх, толкова по-дълбок, защото е навеян от всекидневието в най-тривиалния му облик. Обитате­лите на Норман обаче принадлежат предимно към университетската интелигенция, на която градецът предлага възможности за интересни срещи и контакти: там се издава единственото списание в САЩ, посветено на явления в чуждестранната художествена литература - "Уърлд литерачър тудей", което излиза вече над шест десетилетия, и на всеки две години за крупен принос в тази област се присъжда престижното отличие ”Нюстад", известно още като оклахомска Нобелова награда. Сред неговите лауреати от 1970 г. насам личат такива творци като Унгарети, Маркес, Понж, Пас, Милош, Фриш и др. Имах честта да бъда поканена за член на международното му жури през пролетта на 1990 г. и тогава, след оживени разисквания и изпълнена с напрежение процедура на тайно гласуване, с него­вото сребърно перо бе удостоен шведът Томас Транстрьомер, един от най-ярките представители на съвременната поезия в световен мащаб, известен и на българските й почитатели.

Няколко дни по-късно, сред вавилонското стьлпотворение по нюйоркските авенюта, аз често се връщах в мислите си към времето, прекарано в Оклахома, престой кратък, но озарен от следобедното слънце, проникнало през витражите на библио­теката на университета в Норман и осветило ярко старинните книги, принадлежали на Коперник, Кеплер, Галилей...., а също и от пурпура на залеза, облял необозримата равнина, на чийто фон се открояваха самотните и мълчаливи фигури на каубоите, неизменно далеч от домовете си, винаги готови да кажат "сбо­гом" още преди да са издумали "здравей", неспокойни и мелан­холични въпреки физическата си здравина и сила: със самото си съществуване те придават плът и кръв на един мит, жизнeспособен сигурно поради това и тъждествен на мечта, по-скоро дори на копнеж, несекващ и дълбок, за свобода, за нови цели, за граници, чието преодоляване носи като че по-голямо удовлетворение, отколкото щастието, което може би се намира отвъд тях.

1991