Поетът Владимир Башев е роден на 28 юли 1935 година. в София. Завършва българска филология в Софийския университет през1958 година и още с първите си изяви на млад творец в тогавашния периодичен печат изпъква и с таланта си, и с подчертания стремеж да улови най-характерното за своето време и за поколението, към което принадлежи. Постепенно той разширява тематичния и художествения регистър на своите творчески търсения, обогатява идейно-психологическия релеф на лирическия субект, утвърждавайки се все по-категорично като поет с мисловност и душевност, изпълнени с парещите проблеми на епохата /войната и мира, урбанизирането на съзнанието, противоречивостта на модерната цивилизация, стремежа към естетическо проникване и в космическите пространства…/ Наред с присъщите им екзистенциални и философски измерения неговата поезия и публицистика внасят в новата българска литература и дълбока, автентична емоционалност, съчетана с интелектуалното безпокойство на модерния индивид, открил възможности за оригинален творчески изказ и в музиката, живописта, в асоциациите със света на научното познание. Дебютира със стихосбирка, показателно озаглавена „Тревожни антени” (1957), последвана от „Преодоляване на гравитацията” (1960), „Желязно време” (1962), «Нецелунати момичета» (1963), „Магазин за часовници” (1964), „Възраст” (1966), „Ателие” (1967) – все книги, които го извеждат в авангарда на българската поезия, наред с публицистичните му творби, либретата за опери, текста за ораторията „Ода на нашето време”, преводите на стихотворения на Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, на редица гръцки поети и пр. След трагичната му гибел на 19 ноември 1967 г. в автомобилна злополука, Владимир Башев остава любим поет на няколко поколения българи, които творчеството му зарежда и днес с вибрациите на неговия продуктивен интелект и висока естетическа култура, на пресъздадения в творчеството му един нравствено извисен идеен свят, в който от конфликта между идеали и реалност се ражда изкуство с непреходна художествена стойност.

Работил е като редактор, зам. гл. редактор и гл. редактор на вестниците „Работническо дело”, „Народна младеж”, „Литературен фронт”, „Пулс”. На неговото име е учредена национална литературна награда, която се присъжда на всеки две години на млади поети с ярко изразен талант и лирически изказ, с тънък усет за вълненията на времето и с данни за онази човешка и творческа умъдреност, привличаща все нови почитатели на поезията му, чието присъствие в културния живот на страната ни се поддържа периодично от немалко издатели и критици. Домът на поета понастоящем функционира като литературен кабинет и ателие за творческа дейност и общуване.